Всяко новолуние е малко начало. Луната не се вижда на небето, а енергията е обърната навътре, към онова, което още не е проявено. Затова древните традиции свързват този момент със засаждането на семена, буквално и метафорично.
Първата стъпка е тишината. Отдели двадесет минути без телефон, запали свещ и запиши всичко, което ти тежи. Не за да го анализираш, а за да го извадиш от главата си.
Втората стъпка е изборът. От всички желания избери най-много три. Формулирай ги в сегашно време, сякаш вече се случват: „Работя с хора, които ме вдъхновяват“, а не „Искам да намеря по-добра работа“.
Третата стъпка е действието. Към всяко намерение добави една малка конкретна стъпка за следващите седмици. Вселената обича движението.
Четвъртата стъпка е връщането. На следващото пълнолуние прочети записаното. Ще се изненадаш колко синхроничности са те водили междувременно.
