Терминът „синхроничност“ идва от психолога Карл Юнг. Той го използва, за да опише съвпадения, които нямат причинна връзка, но имат смисъл за човека, който ги преживява.
Сънуваш стар приятел и на сутринта той ти пише. Мислиш за решение и попадаш на книга точно по темата. Тези моменти не доказват нищо, но могат да бъдат покана да обърнеш внимание.
Най-полезният въпрос не е „Какво означава това?“, а „Какво забелязах в себе си, когато се случи?“. Синхроничностите работят като огледало: показват ни какво вече е важно за нас.
Опитай се да водиш дневник на съвпаденията за един лунен цикъл. Записвай датата, фазата на Луната и какво си почувствал. Често се появява модел, който не би видял иначе.
